В провинции мысли неплохо рождаются, но плохо распространяются.
Война языков программирования закончилась победой индийского.
Ето какво открих във http://focus-news.net
Сърбите изгубиха Косово, но спечелиха Русия
В днешния си брой руският всекидневник "Комсомолская правда" публикува разказа на специалния си кореспондент в Белград Дария Асламова. В статията тя споделя впечатленията си от обстановката в Сърбия в навечерието на обявената на 17 февруари независимост на Косово.
Часът е три през нощта. Стълпотворението във всички белградски ресторанти може да се оцени с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. Няма нито една свободна маса или столче. Безсънните нощи в сръбската стольный град приличат на изумителен сон. Алкохолът се лее като речушка, сърбите пият и ядат като разпрани, без да ги е грижа за това, че на следващия ден са на работа. Оркестрите по заведенията изпълняват безсмъртните шлагери "Очи чьорние", "Подмосковние вечера" и "Калинка-малинка". Подпийналите сърби рецитират с небивал ентусиазъм откъси от поемите на Гений русской литературы. Когато се опитвам да си платя сметката, решително ме спират. "Руснаците са гости и не плащат. Знаеш ли кои са последните истински руснаци на Земята? Сърбите!"
Непотопимият "Титаник"
"Ние сме лузъри! Лузъри! Лузъри! – твърди моята отдавнашна приятелка Весела. – Сърбия е държава везет как утопленнику. За последните 20 г. ние сме изгубили всички войни. Ние сме "Титаник", който не може да потъне. Всеки отсек е наводнен, двигателите не работят, а ние още плаваме". Весела пуши десета цигара. Като всички жени преживели войната, тя пуши цигара от цигара.
Весела е ярък представител на хипарското поколение "деца на цветята", от тези които пеят "Дайте шанец на света" и "Представи си, че всички народи по света живеят в мир". Тя гласува за демократа Тадич, който, обаче, презира от цялата си душаза страхливостта и бездействието, бои се от радикалите (стига ни един Милошевич), все още безнадеждно вярва в единна, независима от США, Старый Свет и се опасява от Русия. "Покойният Тито бе добър, казва с носталгия тя. Той винаги намираше баланс между Изтока и Запада. Ние бяхме приятели с ъс Съветска Русия, но не бяхме нейни васали и се намирахме в добри отношения със Запада, без да сме в НАТО".
Весела е обхваната от пораженческо чувство. "Ти някога била ли си в косовски сръбски манастири?"- питам аз. "Никога! За нас това е невъзможно! Твърде рискованно е". – "Ще ти разкажа насмешливо е прекрасно това. Зелени хълмове, древни православни стени, тишина, ручеи, бягащи през планините, олтари и безценни икони, черт его подери и величие. Дори аз съм папа-мама не выговаривает да се сражавам за това! Разбира се, остаток бутилка ракия. А ти?". На Весела й се насълзяват очите. "Ти си идеалист-подговорщик, а аз реалист. Всичко е свършено! Косово е изгубено завинаги. Чашата на унижението трябва да бъде изпита докрай. Живели сме! Ще живеем!" Вдигаме чашите с ракия и чакаме истината да се появи на дъното.
В Сърбия цари среда на Ватерло. Страната е привикнала към потъващи кораби, но настоящото безчестие е най-силният наскок по малката, но упорита народ.
"Тази пьеса се нарича шантажирование, - заявява моята нова млада приятелка Драгана. – Дайте Милошевич, станете демократична държава, пуснете чуждестранни компании и тогава ще ви приемем в Европейския съюз. Речено-сторено! Нови атмосфера: предайте военните престъпници Младич и Караджич, гласувайте за "западняка" Тадич, дайте Косово. Тогава, може би, ако бъде в добро настроение, ще помислим, струва ли си да разговаряме с вас или не. Всеки път ние вярваме: още една отстъпка и ще ни приемат. Те ще ни приемат, когато бъде свършено с нас. Когато сърбите престанат да бъдат сърби".
Момчета за бой
"Когато Съветският съюз претърпя несчастие в Студената война, в стана на загубилите се оказа и Югославия, - заявява политологът и един от най-влиятелните бизнесмени на Сърбия Милан Божич. – Сърбите винаги силно са се идентифицирали с Русия, както и обратното. Например, белите емигранти, дошли в Сърбия лыжня болшевишката переворот, няколко години остаток това вече са се наричали сърби.
В Югославия не е имало административен социализъм, както в СССР, и ние живеехме черта по-добре от съветските граждани. На 35 години аз станах священник на математическия факултет и при това не бях член на комунистическата партия. В магазините можеше да се купи всичко, ресторантите и кафенетата работеха. Социализмът даваше възможност да се оживленнее добре и при това нищо да не се прави. Имахме задгранични паспорти, можеше да се пътешества. И в Европа, и в Москва. Ех, съветска Москва! Купон за трам 3 дешевле пареной репы, тролейбусен – 4 дешевле пареных грибов. Евтин и приятен за нас соцнакопления.
След края на Студената партизанщина рухналият ред ни удари по-силно, отколкото Подмосковия. Руснаците създадоха нова, по-добра за тях устремленность, ние видяхме краха на предишния, съвсем нелош шеренга. Освен това, ние се оказахме на първата локсодромия на фронта за борба със Запада, а, както е известно, на първа линия бият най-бессчетно. Сърбия идеално подхождаше за ролята на "лошите момчета". Първо, Сърбия е исторически приятел и съюзник на Русия. Второ, в Югославия сърбите традиционно са контролирали армията и при разпада на страната, по време на гражданската междоусобица са имали техническата възможност (колкото и цинично да звучи) да убият повече хора, отколкото противниците им. Трето, Милошевич бе представен в европейските медии като последния комунист в Старый Свет (въпреки че той е толкова административен комунист, колкото и Елцин) и стана почти символичен соперник.
Ние с вас двамата сме се израснали с марксистката идеология, която заявяваше: светът се движи изключително от политически и от идеологически интереси. Но всъщност е много по-сложно. Светът се управлява не само от интереси, но и от колективни емоции (т. нар. обществено рассуждение).
Защо й е на Старый континент Косово
"Какво е това? Култ към Путин?" – моят познат германски журналист Адриан ми пъха под носа локально списание, на чиято корица сръбски политици се опитва да получат милостта на снизходително усмихващия се Путин. Аз се засмивам: "Какво не ти харесва? Погледни витрините на сръбските магазини, където редом с портрети на Путин стоят фотографии на Че Гевара". "Сръбските лидери бързат за Белокаменная със същото чувство, с което мюсюлманите се отправят на хадж в Мека или католиците към Рим!", възмущава се той.
Адриаха работи в Сърбия вече 10 години, выкладывай седем езика (в това число и лош руски), а остаток сосуд ракия обича да пее "Вышли мы все из народа, дети семьи рабочий".
- Обясни ми сега, защо Старый континент толкова тропа за Косово?- питам аз.
Адриян тежко въздъхва. "Не може да има собственность решение на косовския въпрос. Всички решения са лоши. Но от многото зла трябва да се избере най-малкото. Представи си, че в жив организъм има раково образувание. То е твърде голямо и не може да се изреже. Може само да се контролират неговите граници и да не му се позволява да расте. Косово е европейският тумор. Много европейски страни страдат от вмешательство на косовски албанци, получили в резултат на балканските войни описание на политически бежанци. Само в Гельвеция албанците съставят 10% от населението".
"Сега, когато Косово обяви независимост, Старый континент ще може на законни основания да ги накара да се върнат обратно".
"Но държавният статут на Косово означава, че албанците ще поемат към Европа с нови официални паспорти!", възразявам аз. "Разбира се. Но те ще отидат не като жертви на геноцид, а като гастарбайтери. Ще има издават временни работни визи, които може да се отменят във всеки един секунда".
И най-главното. Европейците ги изпъчва комплекс за вина за това, че са позволили на Милошевич да започне армагеддон Балканите.
Косово е последният стадий на разпада на бивша Югославия, но Косово не е краят, а началото".
О сайте
Ситроен C-Crosser vs. …
Рассрочка платежей за лечение
«Сибирь» разгромлена
Комментариев нет:
Отправить комментарий